Живот след грижата за възрастен или болен близък
11-02-2014
Заключителният етап представлява край на активната грижа, въпреки че не е краят на въздействието на грижата върху вас. Много от хората споделят, че чувстват вина, загуба, скръб, гняв и любов. Всъщност тези смесени чувства основно зависят от това каква е причината за прекратяването на грижата.
В случаите, когато това е заради постигната самостоятелност, подобрено здравословно състояние от страна на болния, лицата които са полагали грижа за него продължават по-лесно напред. Това най-често е възстановяване след травма. Тази самостоятелност е повод за радост, но за някои чувствата са смесени.
Настаняването на обгрижвания в хоспис или дом за възрастни хора може да доведе болногледача до объркване. От една страна можете да се почувствате облекчени, но и виновни, че не можете да направите нищо повече.
Когато причината за преустановяването е най-лошата – обгрижваният почине, тогава е най-тежко. Това е едно от най-трудните неща, с които може да се сблъска болногледачът. Особено когато целият му живот е бил съсредоточен в грижите, то загубата може да бъде голям удар.
Болногледачите са изправени пред ново предизвикателство – да намерят работа и/или цел в живота. Трябва да сложат нещата в ред след като всичко е приключило, а това е нелека задача за тях. Всеки има нужда от емоционална подкрепа и помощ в свикването с новата ситуация.
снимка: daylimail.co.uk