Какво очакват възрастните ни родителите от нас?
29-09-2016
Вероятно, една от най-сложните житейски ситуации, е да погледнеш на света през очите на друг човек. Единственото по-сложно е да се опиташ да разбереш и да приемеш гледната точка на човека до теб. И разбира се, това най-трудно се случва в семейството, сред роднините.
Когато говорим за осигуряване на помощ и подкрепа у дома има една тънка червена граница между това да се грижиш за някого и желанието да го контролираш, която остаряващите родителите и порастналите им деца поставят на различно място. И точно това неразбиране на взаимните нужди и мотиви е основната причина за възникването на недоразумения и спорове в семействата.
Колкото повече остаряват родителите ни, толкова повече се опитват да отстояват със зъби и нокти своята независимост. Дори деликатно поднесени предложения от страна на порастналите им деца за помощ биват категорично отхвърляни. Може да се стигне до параноични ситуации, когато възрастните хора си мислят, че близките им се отбиват на гости не просто да ги видят, а да ги проверяват. И подобни мисли нерядко изникват в съзнанието им - „Дали жилището ми е достатъчно чисто?“, „А, млякото в хладилника дали е с изтекъл срок на годност?“. Имат усещането, че непрекъснато ги оценявате дали добре се справят в ежедневието и само търсите повод да повдигнете темата за ползване на асисистент или настаняване в институция. Това напряга ситуацията и често едно добре започнало гостуване приключва с кавга.
Едно от най-плашещите възрастните хора чувства е това, че губят контрол над живота си. Ако кажете на баща си, че е крайно време да спре да кара колата, очаквате, че той ще разбере и ще се съгласи с вас. Но, в крайна сметка ще се случи точно обратното – ще се качи на колата и ще отиде да прекопае лозето. И това е неговия начин да ви покаже, че все още държи юздите на живота си. Дали ще погледнете на поведението му като опит за самостоятелност или просто родителски инат, зависи изцяло от това дали можете да се поставите на негово място. В разбирането на такъв тип поведение – непрекъснато да „настояват на своето си“, „да се противопоставят на всичко“ – вероятно се крие ключа към едни по-спокойни и мирни отношения между поколенията. За да не тревожите себе си и близките си, влизайки във фронтална конфронтация, опитайте да се справите с повече дипломатичност – не се карайте с тях, не ги поставяйте в отбранителна позиция, а потхвърлете дадена идея и я оставете да узрее в съзнанието на родителите ви. Бъдете търпеливи!
И така, стигаме до въпроса – какво очакват родителите от своите пораснали деца? Далеч сме от мисълта да се самотитуловаме като „експерти по възрастни хора“, но имаме самочувствието на опита си и ще се опитаме да отговорим. В по-голямата си част, хората на възраст държат на своята независимост и биха приели помощ от своите деца, само в случаите, когато сами са я потърсили. Дразнят се от свръхзагриженост и свръхпопечителство, опитват се да сведат до минимум помощта, която им се предлага, но се надяват децата им да са на разположение, когато имат нужда от подкрепа. Това, че се тревожите за родителите си и искате да им помогнете, едновременно ги изнервя, но и свидетелства, че ги обичате и ви е грижа за тях. Дори да не ви го показват, те го разбират най-добре!