Как да убедя родители си да приемат помощ у дома?
08-12-2015
Въпреки, че с всеки изминал ден виждате как родителите ви все повече се нуждаят от помощ в ежедневието, започването на разговор с тях по повод осигуряване на асистент у дома, може да е едно от най-големите предизвикателства, пред които ще се изправите на зрели години. Много малка част от възрастните хора ще си признаят, че имат нужда от външна помощ вкъщи, особено ако в техните очи се справят добре с ежедневието си и са „на крак“, т.е ако не са претърпяли инцидент, който да ги повали на легло. В по-голямата си част, естествената реакция при споменаването на асистент е, че „нямат нужда“, „дума да не става“, „не съм съгласен“. Отказът на родителите ви си има своите основания и преди да започнете разговор с тях, е добре да знаете какви са причините да не искат помощник в дома.
Възможни причини за отказ
За да е настъпил моментът за асистенция у дома, със сигурност вашите родители изпитват някакъв физически или ментален недостиг, който ограничава възможностите им да се справят сами. Да приемат външна помощ, за тях означава някой да им наруши личната свобода, да навлезе в дома им и да им се наложи да се съобразяват с някаква друга рутина или дневен режим. В резултат, вашите близки могат да се почувстват застрашени или ядосани от факта, че им се натрапва външен на семейството човек или да се почувстват виновни, че са във финансова тежест на децата си.
Нерядко, хората в пенсионна възраст се страхуват от това, че подсигурявайки им асистент, техните близки няма да ги навестяват толкова често, колкото преди. Когато става дума за загуба на връзка и контакт с близките, в някои крайни случаи дори е възможно да асоциират посещението на асистент в техния собствен дом с настаняване в дом за възрастни хора. Отказът да приемат помощ може да е защитна реакция и порив да задържат край себе си децата и внуците, заставяйки ги самите те да полагат нужните им грижи.
И не на последно място, възрастното поколение така е научено – да се справят стоически сами с несгодите, без да се оплакват. Няма да е странно да чуете от баща си „Аз съм видял и добри, и лоши времена. И сега ще се справя сам.“ Упоритостта е присъща черта в характера на хората в пенсионна възраст. Още повече, след излизането от трудовия пазар, повечето хора изпадат в социална изолация, която се засилва с напредването на възрастта и към 80-те години е възможно да достигне ниво, при което е изключително трудно да създават нови запознанства и това да им харесва.
Възможни подходи за убеждаване
За да проведете един нормален разговор по темата, е необходимо да се подготвите добре. Преди да повдигнете разговора по тази чувствителна тема, предварително се запознайте с възможностите за грижи в домашни условия - кои са доставчиците на социални услуги във вашия град, с какви услуги разполагат, доколко могат да са гъвкави и на какви цени работят. Поради слабо развития пазар на социални услуги за възрастни хора, ако намерите дори 2 – 3 фирми във вашия град, значи имате късмета да избирате. Срещнете се с избраните и направете една неангажираща среща с опознавателна цел. Нито един интернет сайт или брошура няма да са ви толкова полезни, колкото личната среща с представител на съответните фирми.
Изберете подходящото време и обстановка, за да повдигнете разговора. Определено няма да е удачно да подхванете темата около празниците, когато вниманието им е ангажирано с подготовка, подаръци и домашни ангажименти. Не е лоша идея да ги изведете от дома им на кафе, на разходка или на обяд в спокойна обстановка, за да избегнете нежеланите реакции – да ви тръшнат вратата или да ви повишат тон.
Важно е в началото да определите с коя точно дейност вашите близки имат нужда от помощ. Задавайте въпроси, за да можете да стигнете до същината на проблема. Не е необходимо да търсите максимума още в началото. Достатъчно е в дискусията да стигнете до общо решение – да ползват само определен вид услуга, например доставка на храна, почистване на дома веднъж седмично или придружител за разходка, при посещение на личен лекар. Не ги притискайте и не налагайте мнението си, защото ще постигнете обратния ефект. Съобразявайте се с техните предпочитания. Оставете ги те да вземат решение за типа и честотата на услугата, която искат да ползват. Ако по време на разговора усетите, че не можете да постигнете съгласие, оставете този разговор за малко по-късен етап. Хората в пенсионна възраст вземат малко по-бавно и трудно решения, особено такива, които касаят промяна на ежедневието им. Дайте им малко време да помислят над нещата, предоставяйки им информация какви услуги има на пазара.
Опитайте се да изтъкнете ползите от това да ползват външна помощ. Ако ваш близък е претърпял инцидент, който го е приковал към легло, няма да срещнете съпротива и упорство при осигуряване на асистент или болногледач у дома. Ние знаем, че най-трудно се убеждават хора, които са „на крак“. А, именно в тази фаза ролята на асистента е най-голяма – да предложи адекватна грижа, която да повлияе положително върху физическото, психическото и социалното състояние на възрастния човек и да добави здраве към годините. Една от възможните тактики на убеждаване е да изтъкнете ползите от ползването на външна помощ. Примерно: „Ако си поръчаш храна за дома или ползваш помощ с покупките, ще имаш повече време за разходка или за хобито си.“ или „Ако асистент дойде с теб до личния лекар, ще се чувстваш по-стабилна при изкачването на стълбите.“ или „Като паднат температурите, ще имаш човек на разположение, който да отиде до аптеката и да плати сметките за ток и вода, вместо да излизаш на студа.“
Използвайте тактиката „Ако не за себе си, направи го заради мен“. Ако родители ви живеят далеч от вас, опитайте се да ги убедите, че един асистент би осигурил на вас нужното спокойствие. Наблегнете, че помощта от асистент за родителите ви, ще ви спести много тревоги и притеснения, тъй като не можете да скачате в колата всеки път, когато ви се обадят. Ако пък живеете в същия град, можете да изтъкнете, че един асистент ще ви спести голяма част от домакинската работа и няма да е нужно след тежък ден на работното място, тепърва да се захващате с почистването и прането или с пазаруването и готвенето при родителите ви. Въпреки, че са в напреднала възраст, родителите много често мислят първо за доброто на децата си, а после за своето.
Ако нищо от гореописаното не помогне, остава ви да потърсите помощта на някой, който има по-голям авторитет пред родителите ви. Това може да е личния лекар или медицинската сестра, близък семеен приятел, съседката или любимата дъщеря/син. В много от случаите за родителите ви е по-лесно да говорят с някой професионалист, отколкото с член от семейството. В най-идеалният вариант, можете да оставите контактите на БГ ГРИЖА и да настоявате да поговорят със служител на фирмата по телефона или да организирате една неангажираща среща у дома, при която да се запознаят с наш асистент. Понякога може да сте толкова близко до убеждението, че да имате нужда само някой друг да потвърди на родителите ви, че е дошло време за ползват външна помощ.
Много е вероятно този деликатен разговор да завърши с пълен провал или отказът да е толкова категоричен, че изобщо да не се осъществи разговор. Важното е да не приемате неуспеха си като лична загуба. До тогава, докато родителите ви не са опасни за себе си и за околните, позволете им сами да вземат решенията, които касаят живота им. Приемете без самообвинение факта, че не можете да сте непрекъснато до родителите ви и да ги защитите от всичко неприятно, което може да им се случи на тази възраст. Те са големи хора, а не деца и като такива, имат правото да правят грешки.
Снимка: news.psu.edu